Василий Верешчагин
Василий Верешчагин (на руски език: Васи́лий Васи́льевич Вереща́гин, 1842–1904)
е един от най-известните руски художници на батални сцени и един от първите признати извън Русия автори.
Роден е на 26 октомври 1842 г. Неговият баща е собственик на много земи с благородно потекло, а от майка си наследява татарска кръв. На осемгодишна възраст е изпратен в Царское село във военния корпус на цар Александър. Три години по-късно започва обучението си във военноморското училище в Санкт-Петербург. Първото си пътуване прави през 1858 г. Служи на фрегатата Камчатка, с която плава до Дания, Франция и Египет. При завършването си е първи по успех, но веднага след обучението си напуска военната си служба, за да започне да учи рисуване. Печели медал две години по-късно от Академията в Санкт-Петербург за картината си Одисей убива молителите. През 1864 г. заминава за Париж, където учи при Жан-Леон Жером, макар че в голяма степен отрича методите му.
Пътувания из Централна Азия
В Салона през 1866 г. художникът излага картината си Духоборци,пеещи Псалми. (Духоборци са членове на религиозна секта в Русия, бел. пр.) Следващата година придружава генерал Кауфман по време на експедицията му в Туркмения. По-късно пътува до Хималаите, Индия и Тибет като част от военната му служба.
След период на усилена работа в Париж и Мюнхен излага някои от картините си от пътуванията в Санкт-Петербург през 1874 г. Между тях е и отхвърляната дълго време Апотеоз на войната - пирамида от черепи, посветена на «всички завоеватели, минали, настоящи и бъдещи», както и Left Behind, образ на умиращ войник, изоставен от прияелите си. Императорският двор и армията са изключително недоволни от начина, по който се представя войната и липсата на поглед към героизма на руската армия. Художника бива обвинен в антипатриотизъм и дори в измяна. Обиден от тези критики, през 1874 г. той отказва титлата професор, присъдена му от Академията.
Руско-Турска война
По време на Руско -Турската война Верешчагин участва в прекосяването на връх Шипка и обсадата на Плевен. Там е убит брат му. Той е сериозно ранен по време на подготовката за преминаването на р. Дунав. В края на войната изпълнява длъжността секретар на ген. Скобелев в Сан Стефано.
След Руско-Турската война се установява в Мюнхен, където рисува предимно батални сцени. Заради фотографския си начин на рисуване, живописта му представя един безпристрастен поглед към реални събития. Картините му са изпълнени със свръхсетивни образи, подчинени на дидактичната цел да представи мира като покаже ужасите на войната. Тези изключително реалистични изображения привличат широка публика, дори и хора, които не са се интересували от изкуство, в серията от изложби през 1881 г. в Париж, Лондон, Берлин, Дрезден, Виена и други градове.
Апотеоз на войната
Следващите години рисува няколко сцени, посветени на британското управление в Индия. Неговата епична творба Шествието на Принца на Уелс в Jaipur през 1876 г. претендира да бъде третата по големина картина в света. Предизвиква дискусии със серията си от три картини на римска екзекуция (Разпъване на кръст); изображение на застрелян индийски войник, както и с творбата си, показваща екзекуцията на нихилисти в Санкт-Петербург. Картината му Жертви на оръжията в Британска Индия изобразява мъртви тела до оръдията на Британската армия. Критиците на изкуството му твърдят, че подобни сцени е имало единствено по време на Индийския бунт през 1857 г., но художникът рисува модерни войници от 1880 г., което предполага, че подобни случаи са били практика и през 19 век. В декемврийския брой на Списание за изкуство Верешчагин се защитава, по-скоро уклончиво, казвайки, че този начин на екзекуция е „най-хуманен от съществуващите” и ако има друг бунт в Индия, англичаните би трябвало да го използват отново.
Пътуване до Сирия и Палестина през 1884 г. му дава нови теми, а именно - сюжетите от Новия завет. Картините на Верешчагин предизвикват спор заради начина, по който е изобразен Иисус Христос, заради невиждания дотогава и считан за неприличен реализъм. Чертите на Христос са определени като вулгарни и подчертано еврейски.
Серията 1812, посветена на военния поход на Наполеон в Русия, (тема, по която пише и книга,) изглежда вдъхновена от романа на Толстой Война и мир. Тя е нарисувана през 1893 г. в Москва, града, в който се установява до края на живота си.
Последни години
Верешчагин пътува до Далечния изток по време на Първата Китайско-Японска война, с американски взвод през Филипините, и с руски батальон в Манджурия. По време на Китайско-Руската война е поканен от адмирал Стефан Макаров да се присъедини към кораба Петропавловск. На 31 март 1904 г. Петропавловск се натъква на мини, докато прекосява Жълто море и потъва заедно с по-голямата част от екипажа, включително адмирал Макаров и Верешчагин. Последната творба на художника, посветена на адмирал Макаров в ролята му на президент на съвет по въпросите на войната, е открита почти невредима.
Наследство
След смъртта на художника е наречен град на негово име, както и планета – 3410 Верешчагин, открита от съветския астроном Людмила Журавльова през 1978 г.
http://en.wikipedia.org/wiki/Vasili_Vasilyevich_Vereshchagin
|
Back