Blog
	Художничката Емили Ясир: „Ние, палестинците, нямаме избор”
Дейвид Риф разговаря с художничката от Палестина и за изкуството на войната, и съмненията му за това кой е прав, се увеличават Военната операция в Газа официално приключи, но все още прогърмяват изстрели. Ще кажете, че в този регион едва ли някой мисли за изкуство. Въпреки това, без значение дали изглежда странно или не, в Израел и Палестина има значими съвременни художници, макар и с напълно различни политически позиции. В Европа тези процеси са почти непознати. OPENSPACE.RU попита двама от известните художници - от Израел и Палестина - за настоящата политическа ситуация, засягаща тяхната работа, и за това дали имат надежда за диалог на художници от двете страни на стената. Палестинската художничка Емили Ясир (Еmily Jacir) печели „Златен лъв” на Венецианското биенале през 2007 г., а през декември 2008 г. – престижната награда на Hugo Boss (Hugo Boss Prize). - Емили, къде прекарваш повечето от времето си в настоящия момент? Кое място наричаш дом? - Сега (22 декември 2008) съм в Ню Йорк. По-голямата част от времето прекарвам в Рамала (град на Западния бряг. – бел. пр.), Ню Йорк и Рим. И всички тези три места са мои домове. - Но родния ти град е Рамала? - Да, моят роден град е Рамала. - Би ли ни разказала къде си израснала? Имаш американски акцент като от Ню Йорк ... - Трябва най-напред да кажа, че за нас, палестинците, този въпрос е без възможност за избор. Нашата страна е окупирана (термина „окупирани територии” е използван от ООН), а жителите й са обречени на постоянно и бавно изгнание. Израел разработи комплексна система за етническо прочистване на земята ни. Методите се основават на преки и косвени презаселвания и включват: отнемане на разрешението за пребиваване, конфискации на имущество, масови арести и задържане, мъчения, затвори, военни атаки и обсади, както и създаването на стена на разделението (официално наименование в Израел – бариера на разделянето). По този начин около половината от моите сънародници не могат да живеят в страната си и са принудени да живеят в чужбина, пътувайки между различните култури и начини на живот. Накратко, моята лична история е: израснах в Саудитска Арабия и Палестина, ходих на училище в Италия, завърших колеж в Съединените щати… Имам американски акцент, но със сигурност не е от Ню Йорк. Може би от живота ми на юг, от годините, през които живях в Тенеси, Тексас, Арканзас ... - Как и защо да започна да се занимаваш с изкуство? - Дори не си спомням защо и кога. Изкуството винаги е било част от моя живот. - Четох, че си започнала като живописец. Какви картини рисуваше? Какво те вдъхновяваше? - Първата ми изложба беше през 1994 година. Показах редица големи картини, направени въз основа на фотографии, направени по време на първото нападение. Тези снимки бяха с пластове графити по стените на къщите във Витлеем. Хората със спрей бяха нарисували лозунги по стените. Израел заяви, че писането графити е незаконно. Тези и следващите слоеве графити бяха изтрити. В картините си използвах този мотив, преведен на езиците на страните, където съм живяла: италиански, арабски и английски. Друг важен елемент от тази серия беше откъс от писмо на майка ми до неин близък приятел. Тя беше писала за войната през 1967 г. и нападанието на Израел, докато пътувала от Аман към Витлеем. Колата й се обърнала, смачкана от израелски танк, който рушал къща на неин приятел. Използвах тези части от писмото като нещо подобно на субтитри, те не се отнасяха пряко до изображението. Тогава не знаех, че аз и моите близки ще имаме подобен опит и след 2001 г. За да създам тази серия ми беше нужен този много силен физически опит. И сега като погледна тази серия, виждам, че там присъстват всички основни теми, с които работя и днес. - Кога започна да правиш концептуални творби? Как стана това? - Строго погледнато, никога не съм била живописец, дори и тогава работех в паралел със скулптура - работех с дърво, керамика, щампи. Винаги съм била в конфликт между необходимостта да се ограничавам с живопис и желанието да включвам и други средства и материали. Пък и много се интересувам от литература, поезия, театър, политика и др. Така че, когато успея да намеря на език, с който да изразя всичко това, ще стана от т. нар. „концептуални художници”. - Винаги ли си считала изкуството за политическа дейност? И ако не, кога започна? Можеш ли да ни разкажеш за първия си концептуален проект? - Първата си коцептуална работа направих в Париж през 1998 година. Тя се наричаше Change / Exchange. Взех стодоларова банктнота и я размених за франкове. След това я снимах и отново я превърнах в долари, и така много пъти, докато не ми останаха само 2 долара на дребни монети. Снимките и разписките документираха процеса на обмяна на валута, в койта парите се разтварят заради различните валутни курсове. - Има ли причини, благодарение на които тази политическа дейност е станала по-специфична? Или тя винаги е била централна тема на вашето творчество? - Съпротивата на окупацията на Западния бряг и ивицата Газа винаги е била основна тема на моя живот. — Една твоя работа — Where We Come From — пряко говори за палестинската диаспора, за хората, които напускат страната заради окупацията. Би ли разказала повече за нея? - В действителност тази творба се тълкува погрешно. Тя включва разговори с палестинци навсякъде по света, а не само от определена група хора. Над половината от участниците са палестинци, живеещи в Палестина, така че не е правилно да се говори за палестинска диаспора. Where We Come From се основава на това, че аз като една палестинка с американски паспорт, имах свободата да се движа навсякъде. Документът ми даде основни човешки права. Но сега не е така. През 2008 г. вече не съм в състояние да създам тази творба. Със своя американски паспорт вече не могат свободно да преминавам границата. Не мога да влизам Ивицата Газа, както и в някои палестински градове на Западния бряг. Израел окончателно съгради стената на апартейда, която започна през пролетта на 2002 година. На палестинци с чужди паспорти все повече се забраняваше да влизат в страната, на всички контролни пунктове, и те бяха принудени да емигрират. Израел реши, че и притежателите на американските паспорти вече нямат правото да се движат свободно. Когато направих тази работа през 2002 г., използвах паспорта си в името на тези палестинци, които са лишени от влизането в собствената си страна или са ограничени да се движат свободно. На границата обикновено питат: „Какво Ви помолиха да вземете?” - това също беше един от източниците на тази творба. Тя е продиктувана от личния ми опит, от постоянното пътуване между Палестина и всяка друга държава, в която живях. Всеки път, когато, връщайки се у дома през годините, виждах как нараства разделението, как народа ни и земята ни става на все повече и по-малки части. Израел ни раздели на неестествени фрагменти въз основа на нашите паспорти: Източен Йерусалим, жители на Западния бряг на Йордан, на населението на Газа, на израелци, йорданци, американци и т. н. - И един въпрос за „палестинските зрители” - доколко това включва палестинците, живеещи в Палестина? - Не разбирам въпроса. Аз работя в Палестина, преподавам в Палестина, имам публика в Палестина - това включва Западния бряг на Йордан, Ивицата Газа, както и територията, анексирана от Израел през 1948 г. (като резултат от отговора на Арабската атака във войната от 1948-1949). - Какво е отношението на палестинския народ към съвременното изкуство? - Същото, както във всяка друга страна. - Струва ми се, че на политическия ангажирания художник му е трудно да се справя с публиката, която е националистическа, религиозна хора, и може би враждебно настроена към модерното, особено ако е и политическо, концептуално изкуство. Така ли е според теб? - Никой (в Палестина) не е враждебно настроен към политически ангажираното концептуално изкуство – според мен е точно обратното. - Има ли диалог между израелските и палестинските художествени институции? Знам, че ти вече участваш в бойкот на израелските художествени институции. Означава ли това, че диалогът между Израел и Палестина в областта на изкуството вече не е възможен? Вероятно съществува солидарност сред творците, особено ако те имат сходни политически виждания? Имате ли подобна платформа? - Има много съвместни проекти между израелци и палестинци. Списъкът се увеличава все повече и повече. Много от хората успяват да водят диалог и да работят заедно, а това е възможно, когато има няколко основни точки на политическо споразумение. Например, пълната подкрепа на „правото на завръщане” за всички палестински бежанци (Право на връщане - правото на заселване в Палестина за всички онези, които си отидоха през 1947 г. и тяхното потомство, чийто общ брой вече е оценен на 4 милиона души. Израел вижда това като политическо изискване, а не като неотменими човешки права), разрушаването на стената на разделението, контролните пунктове и др. Но вие в Европа няма да чуете нищо за такова сътрудничество, защото Европа не иска да знае нищо. Европейците искат да играят ролята на „миротворци”, които да обезсилят „воюващите” и да им дадат ново „пространство за диалог”. Тези проекти, които сами осъществихме в страната ни, не са интересни за тях. - Ти направи зашеметяваща творба за тоталното разделение, ужасно стена, която деликатно си кръстила „оградата” ... Би ли разказала за работата си по тези скорошни проекти? - „Untitled (Автобус)” – е аудиопроект, свързан с вратите на Дамаск (Bab Al-Hamoud), които лежат в началото на пътя, водещ към Наблус. Тъй като това е основен център на регионалната мрежа на мини бусове, това е прекият път към Бейрут, Аман, Багдад, Кувейт, както и във всички градски центрове на Палестина. Вратите на Дамаск са мястото, където водачите на маршретки събират пътници. Работата ми напомня за пътуване из космоса, общуване, споделяне, което веднъж е било свободно. Това е опит да се покажат сълзите, нарушаването на ежедневния живот, който от своя страна разрушава градския живот. Тази аудиотворба е част от дълъг изследователски проект, който се съсредоточава върху изчезването на транспорта в Палестина и как това се отразява на физическото и социално чувство за пространство. Това е резултат от продължаващото разпокъсване на територията и унищожаване на жителите. - Какво ще кажеш на хората? Има ли надежда, че стената ще бъде унищожена един ден? - Израел има пълната подкрепа на правителствата на Русия, Европа и САЩ засега, затова не се надявам много. - Най-общо казано: каква е позицията на интелектуалците и творците в този конфликт? Може ли те да играят ролята на посредници? Това носи ли някаква надежда? - Интелектуалците и творците имат голяма роля в този конфликт, и така е било винаги. Понякога те представляват най-голямата заплаха за Израел, както можете да видите от историята на поръчковите убийства, извършени от „Мосад” над палестински интелектуалци. - И накрая: ще те помоля да споделиш какво означава за теб наградата Hugo Boss. Мислиш ли, че тя ще ти позволи да преминеш на ново ниво, не само лично, но и политически? - Невероятно е, че съм избрана за тази престижна награда. Тя е чест за мен, за това, че работата ми е била призната, особено за такова заслужило жури. От 2005 г. не съм показвала своя работа в САЩ, така че бях много доволна от тази възможност. И, разбира се, тя и политически означава много. Палестинският въпрос досега се цензурира в САЩ, а тази награда го внася в рамките на институция, която работи за широка аудитория - това е много важно. Разбира се, тази награда ще ми позволи да достигна ново ниво. Превод на руски език: Александр Скидан и Екатерина Дегот http://www.openspace.ru/art/names/details/7906/
Back       Added on: 2009-02-20     By: Nina Pancheva-Kirkova